mamuri-7150 (2).jpg

Защо джудо?

kano_small.jpg.webp

Проф. Джигоро Кано

Спортен деец, създател на джудото

Джудото е бойно изкуство и система за физическо възпитание. Създадено в Япония от проф. Джигоро Кано на базата на джу-джуцу техники, като ги прави по-безопасни за тялото и ги подчинява на принципа за най-ефикасното използване на менталната и физическа сила. 

 

През 1964 г. джудото влиза в програмата на Олимпийските игри и бързо набира популярност. Така става спорт и бойно изкуство едновременно, което му дава възможност да ползва привилегиите на спортните министерства и олимпийски комитети на всяка страна и същевременно да има за основа източната мъдрост заложена във философията и етикета на бойните изкуства. 

 

В момента джудото е един от най-популярните спортове в Европа. В Англия престижният университет Кеймбридж има клуб по джудо. В Холандия джудо е включено в учебната програма на средните училища и първият олимпийски шампион европеец е холандец. Във Франция е вторият по популярност спорт след футбола и има регистрирани в различните възрасти общо над 800 хиляди състезатели. Русия инвестира милиони евро в джудо, компании като Газпром и СДС (Сибириен Бизнес Юнион) са спонсори на световната федерация по джудо и да не забравяме най-известния джудист в света – Владимир Путин. В Германия джудото има първенство организирано като футболната лига. Така можем да изброим всички страни в Европа включително и Република Косово, която има своята световна шампионка. 

 

На всяко голямо състезание конкуренцията е огромна, но въпреки това, поради характера и организацията на джудо всяка страна може да намери място сред най-добрите. Причината джудото да е толкова развито и да е намерило място в обществата както на развитите, така и на развиващите се страни е не само влизането му в олимпийската програма, а по скоро философията и етикета на бойно изкуство и качествата му като система за физическо възпитание които карат милиони хора да го практикуват.

Как се практикува джудо?

 

Като система за физическо възпитание джудото има две основни практики – ката и рандори. Ката се практикува като форма и е система от предварително уточнени движения, помагащи да се усвоят основите на нападение и отбрана

 

Освен захватите и хвърлянията практикувани в рандори, ката включва и различни удари с ръце и крака. Ударите присъстват в ката, защото само там всички действия са предварително уточнени от партньорите и всеки знае какво ще прави другият. 

 

Рандори означава свободна практика. Партньорите се разпределят по двойки и се съревновават помежду си като в реално състезание. Те могат да се хвърлят, удържат, да прилагат душене или ключове на ставите, но нямат право на удари и техники, които биха използвали в истинска схватка. Основното условие в рандори е партньорите да внимават да не се наранят и да спазват етикета на джудо, за да извлекат максимална полза от този метод на обучение. 

 

Ако целта е овладяване на техники за атака и отбрана, концентрирането върху правилното изпълнение на техниките е достатъчно. Наред с това рондори е физическо натоварване, което включва всички части на тялото и за разлика от видовете гимнастика движенията в тази практика са целенасочени и се изпълняват с въодушевление. 

 

Ката и рандори са форми освен на физическо, така и на психическо обучение, но от двете по-ефективната е рандори. В рандори човек трябва да търси и открива слабостите на опонента, да бъде готов да атакува с всичките си налични сили в момента, в който му се отдаде такава възможност, без обаче да нарушава правилата на джудо.

 

Какви са ползите от джудото?

 

Практикуването на рандори прави учениците добросъвестни, искрени, внимателни, предпазливи и търпеливи. Същевременно ги учи да оценяват ситуацията, бързо да вземат решения и да действат незабавно независимо дали става въпрос за атака или защита. В рандори няма място за колебание.

 

По време на рандори човек никога не знае каква техника ще приложи опонентът, така че трябва непрекъснато да е нащрек. Тази бдителност се превръща в втора природа на практикуващия. Човек става уравновесен и добива увереност в способностите си, защото осъзнава, че може да се справи във всяка ситуация. 

 

Вниманието, наблюдението и въображението се засилват а възможностите за обмисляне и преценка се разширяват по естествен начин. Всичко това може да бъде полезно освен в залата, така и в ежедневният живот. Да се практикува рандори означава да се изследват комплексните психо-физически връзки между противниците. От това изследване могат да се извлекат стотици ценни уроци. 

 

В рандори ние се учим да прилагаме принципа на максималната ефективност дори когато сме в състояние лесно да надвием противника със сила. Наистина много по-впечатляващо е да победиш опонента с правилно изпълнена техника отколкото с груба физическа сила. Този урок е не по-малко приложим в ежедневния живот. Учениците осъзнават, че убеждаването, подкрепено от здрава логика е по-ефикасно от принудата. 

 

Друг принцип на рандори е да се прилага само необходимото количество сила. Никога прекалено много или пък твърде малко. Всички ние познаваме хора, които не са успели да осъществят това, което са си поставили за цел да направят, защото не са преценили правилно необходимите за целта усилия. В едната крайност са тези, които не успяват да стигнат до набелязаната точка, а в другата – онези които не знаят кога да спрат. Това са само няколко примера за ползите, които рандори може да донесе при интелектуално обучение на младите умове.